Мечтата на келта

Като калейдоскоп от ярки епизоди преминава пред очите на героя животът му в затворническата килия, докато очаква помилване или смърт. В основата на документалния роман „Мечтата на келта“ на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса е положена реалната история на легендарния деец на ирландското националноосвободително движение сър Роджър Кейсмънт. Бившият британски консул, дипломат хуманист, чиито доклади за злодеянията на колонизаторите на Конго и Амазония го превръщат в началото на ХХ век в кумир на просветена Европа, се отказва от постове и почести и се посвещава на борбата за независимост на многострадална Ирландия. Обвинен от Британската империя в държавна измяна и шпионаж и осъден на смърт, Кейсмънт прекарва последните си дни в пълна изолация и скръбна самота, изоставен от приятели и сподвижници, възмутени кой от предателството му, кой от хомосексуалните му връзки, които излизат наяве от неговите дневници. Една наистина героична и горестна съдба... Испано-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите в съвременната литература на Латинска Америка, един от нейните велики романисти, публицисти и есеисти. Името му се свързва с издателския „бум“ на тази литература наред с имената на Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), посрещнат с широко одобрение, а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“, за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес. Литературният авторитет на Варгас Льоса продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“, „Панталеон и посетителките“, „Леля Хулия и писачът“, „Войната в края на света“. Между най-значимите му произведения са още „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), мемоарите „Риба във водата“ (1993), романите „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които издадени и на български. Марио Варгас Льоса е носител на множество престижни литературни награди, сред които „Планета“ (1993), „Сервантес“ (1994), „Библиотека Бреве“, „Принцът на Астурия“, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература.