Тежко без музика

Настоящият сборник включва неиздавани досега в книга разкази и есета, които първоначално са били публикувани в ъндърграунд вестници, литературни списания, дори порносписания. В тях се показва как Буковски започва да рафинира своя образ на вироглав, печен, сладострастен пройдоха, който безскрупулно пиянства, бие се, преследва сексуални авантюри и пише стихове и разкази, докато слуша Моцарт, Бах, Малер и Бетовен. Разказите на Буковски са като самия му живот – ярки, ужасно смешни, улично-ангелски и тъжни. „Хвърлих се в обятията на своя личен бог: ПРОСТОТАТА. Колкото по-стегнато и кратко пише човек, толкова по-малка е опасността да сбърка или да излъже. Една от проявите на гения е да изрази дълбоки неща по простичък начин. Думите бяха куршуми, думите бяха лъчи, думите проникваха през гибел и обреченост.”