Озърнах се, няма те

Чрез своя ненадминат, наситен с черен хумор повествователен стил, Йекта Копан, като настоящ гид, среща жадния читател с селища, книги, рисунки, снимки, хора... „Проследих съдбата си като купчина лед, като мумифицирана статуя. Ако тате беше до мен, би ми извъртял една плесница и щях да дойда на себе си.” Да се срещнеш с призрака на своя баща сред сенките на къща, съградена от детски сънища… Да се срещнеш в неподходящо време с любимата си, докато, седнал на тротоара пред къщата на Оруел в Портобело, си се зачел в Ахмед Хамди Танпънар… Да се срещнеш с мъж, пожертвал всичко, за да се сдобие с картина на Хопър… Да се срещнеш в рибен ресторант със своята малка дъщеря, която отдавна е пораснала… Да се срещнеш в случаен зоомагазин с угризенията на съвестта си, опитвайки да се укриеш в мътилката между едно престъпление и една автомобилна катастрофа…