Малките принцове. Една истинска история

Очарованието на тази книга донякъде се дължи на факта, че е написана по истински случай. Но не е само това. Човек не може да не се вдъхнови и развълнува от тази сага. New York Journal of Books 29-годишният Конър мечтае да направи околосветско пътешествие. Изоставя сигурната си работа и кандидатства като доброволец към Корпуса на мира. Така, почти по случайност, се озовава в Непал, където три месеца трябва да се грижи за децата от едно малко сиропиталище. Конър се надява, че това ще е само първата спирка от едно незабравимо околосветско пътешествие. Няма и най-малка представа, че това приключение ще промени живота му завинаги. Когато пристига на местоназначението си, Конър попада в съвършено различен свят. Непал е една от най-бедните и труднодостъпни страни в света, разкъсвана от 10-годишна гражданска война. Маоистите (комунистическата партия) тероризират безнаказано населението, вземат децата за попълване на армията си или просто за да послужат като щитове срещу правителствените войски. Решени да защитят децата си, родителите разпродават имуществото си и плащат огромни суми, за да отведат децата им на безопасно място в Катманду, столицата на Непал. Обещават им, че там децата ще получат добро образование и грижи. За съжаление, реалността се оказва съвсем различна. Децата попадат в ръцете на трафиканти на хора, които или ги изоставят сами по улиците на Катманду, принуждавайки ги да просят, или ги продават като роби на по-заможните семейства. В Непал липсват комуникации, до отдалечените планински региони няма пътища, няма телефони, електричество или канализация. Веднъж отведени, децата губят връзка с родителите си и те никога повече не чуват нищо за тях. Такава е съдбата на хиляди деца в Непал. Изненадващо и за самия него, Конър се привързва към децата, за които се грижи в сиропиталището „Малките принцове“, основано и стопанисвано от малка френска благотворителна организация. Каква е изненадата му обаче, когато разбира, че децата всъщност не са сираци, и научава тяхната истинска история: те са изтръгнати от ръцете на трафикантите, за да намерят убежище в този приют. Никой не знае кои са родителите им, къде се намират и дали изобщо са живи. Когато времето му като доброволец изтича, Конър осъзнава, че престоят му в Непал не е бил просто една авантюра. Открива в себе си състрадание, любов и сила, които не е подозирал, че притежава. Загрижен за бъдещето на децата, Конър решава да предприеме пътуване до един от най-отдалечените и опасни райони на Непал, за да открие родителите и да ги извести за съдбата на децата им. Това не е нито лесна, нито безопасна задача. Именно в тази част от страната са базите на маоистите, враждебно настроени към всички американци. Конър не говори непалски, информацията за родителите на децата е крайно оскъдна, а трафикантите са опасни и влиятелни хора, които биха се постарали на всяка цена да осуетят начинанието му. Конър обаче не се отказва и въпреки всички трудности и пречки, мисията му е успешна. Успява да открие родителите и да им предостави информация за съдбата на отдавна изгубените им деца. Конър Гренън основава неправителствената организация „Следващото поколение на Непал“, чиято цел е да издирва родителите на изоставените деца в Непал и да възстановява разрушените връзки. В резултат от неуморните му усилия повече от 400 деца са изтръгнати от робството на трафикантите и са се свързали с родителите си. Истинската история на Конър Гренън запознава западния читател с една екзотична страна, чиито традиции, култура и стандарт на живот се отличават коренно от западната цивилизация. Разказана непосредствено, с чувство за хумор и самоирония, историята на Конър е вдъхновяващ разказ за самоотверженост и добротворство с почти чудотворни резултати. Подобно на „Три чаши чай“, и тази книга показва как неуморните усилия на един-единствен човек могат да променят съдбата на мнозина. Написана на богат и образен език, книгата е любопитно и увлекателно четиво, което се чете на един дъх.