Изплъзна ми се от езика. Голямото плямпане на Бернхард Вал

Представете си, че седите с крал Олав в метрото на Осло по време на петролната криза през 1973 г. Дали точно зад монарха не седи престарял старец с натрапчиво поведение, цапнат в устата, който преди да бъде изхвърлен, дори успява да извика: „Дреме ми на оная работа!“ Дами и господа, нека ви представим Бернард Вал, невротик, главен патолог в моргата на окръжна болница, разказвач и главен герой в завладяващия „голям роман за един малък човек“ на Ларш Собю Кристенсен, трън в очите на собствения си живот, но и на нормата като усмирителна риза и на приспивния идиличен социален модел на Норвегия. Запазената марка на Ларш Собю е огромната сила да призове наяве личностния глас на героя, глас, който просто „сваля кожата“ на изреченията с онази всемирна тъга, присъща на онзи, който знае толкова много за живота и смъртта, и за съществото човек. В безмилостната въртележка, завъртяна от разказа на Бернард Вал се гонят фигурите на две войни – Първата и Втората световни войни със своята разрушителна мощ върху морала, въртят се сърцето на Осло и толкова непознатата Норвегия, гонят се възходите и паденията на хора и държави, лични и обществени предателства и изплъзващото се щастие. Бернард Вал е роден различен, недодяланик, както определя сам себе си, предопределен да стъпва винаги накриво по пътеките на живота. Надарен със сърцераздирателната храброст да извърви целия път, по който отблъсква и разрушава всички, които обича. Единственият изход от застиналата неподвижност на тази различност е вечният вървеж, неспирното ходене на Ното Фип, защото „когато се върви, се мисли по-малко“. А да мислиш по-малко понякога е единственият начин да живееш. В своята „малка война“ Бернард Вал прави дисекция на обединяваща концепция за човека, напомняйки ни думите, изплъзнали се от езика на самия Ларш Собю: ако всеки не може да открие в себе си своя личен Бернард Вал и своя Ното Фип, никога няма да стане цялостна личност.