Чилийско ноктюрно

Свещеникът и литературен критик Себастиан Урутия Лакроа, член на Опус Деи, си припомня през една единствена нощ на силна треска най-важните моменти от живота си, сигурен, че съвсем скоро ще умре. Бълнуването му се успокоява, но идват смразяващи чудовища. Така в съзнанието му изникват странни господа, които му възлагат поръчки; гватемалски художник, решил да умре от глад в Париж през 1943 година; генерал Пиночет, на когото Урутия чете лекции по марксизъм; споменът за пътуване из Европа, по време на което свещеникът се учи да убива гълъби; приятелството му с Феъруел - гуруто на чилийската литературна критика; празненствата у една загадъчна жена, в чиято голяма извънградска къща се събира каймакът на чилийската интелигенция, докато скрито в мазето, се разиграват сцени, достойни за филм на ужасите, а улиците на Сантяго са привидно спокойни след вечерния час. Задължителен роман, от който побиват тръпки, разкриващ таланта на автора в целия му блясък. Чилийският белетрист и поет Роберто Боланьо (1953 - 2003) е сред латиноамериканските писатели, без които съвременната литература не би била такава, каквато е. Публикувани са неговият сборник с есета "В скоби", сборниците с разкази "Телефонни разговори", "Курви убийци" и "Непоносимият гаучо", както и романите "Отдалечена звезда", "Амулет", "Мосьо Пен", "Чилийско ноктюрно", "Антверпен", "Свирепите детективи" (за който е награден с "Ералде" и "Ромуло Гайегос") и "2666", получил многобройни отличия. Посмъртно са издадени Тайната на злото и Непознатият университет.