Утешителната игра

И в игрите на живота има първа, втора, контра, реванш и УТЕШИТЕЛНАТА... Чаровен архитект, прехвърлил четирийсетте, работи като луд, но и печели много добре, живее с красива жена и дъщеря й, в добри отношения е с родителите и сестра си. С една дума всичко му е на ред... Така изглежда отстрани. Докато един ден на адреса на родителите си получава писъмце от две думи. Изпращачът е неговият приятел от детството, който съобщава за смъртта на майка си – първата любов на архитекта. Тогава той тръгва по следите на спомените, издирва приятеля си, но по-важното е, че открива млада красива жена, която умее да живее истински. И в игрите на живота има първа, втора, контра, реванш и УТЕШИТЕЛНАТА... Умен, красив роман – бестселър за хората, живота, любовта и втория шанс. Изпод перото на Анна Гавалда отново излиза една красива, поразително реалистична история. Читателят живее на страниците, наднича иззад рамото на героите и заедно се надяват на втория шанс. Le Figaro Нежна история, поднесена с изключителен стил. Анна Гавалда наистина няма равна на себе си в пресъздаването на семейните обеди и вечери, както и на нещицата, които изграждат живота. Le Monde des Livres АННА ГАВАЛДА е една от най-четените съвременни френски писателки. Наричат я ”френската литературна звезда”, „новата Саган”, „нежния Уелбек”, „литературно явление”. Книгите й са прочетени от милиони по цял свят, включително и в България. За тях писателката е получила множество литературни награди. По романите й се поставят пиеси и се снимат филми. Българските читатели вече познават книгите й „Искам някой някъде да ме чака”, за която писателката получава „Гран при” за литература, „Обичах я”, „Заедно – това е” и „Един подарен ден”. * * * За романа си „УТЕШИТЕЛНАТА игра” Анна Гавалда споделя, че е заимствала от спорта понятието „утешителна” – игра, която се играе след реванша, но не за точки, а за удоволствие. Така главният герой на романа й решава повече да не брои точки в живота си, а просто да живее. Това е историята на мъж над четирийсетте, който се влюбва точно когато смята, че за него влюбването вече е бита карта. Анна Гавалда пише само, когато нещо я безпокои. Обикновено й е най-трудно да напише първото изречение. След него всичко тръгва от само себе си и героите й стават приятели. В едно от интервютата си, посветено на четенето, френската писателка споделя, че е особено чувствителна към четенето и се отнася с обич към хората, които четат – все едно какво, защото според нея поначало няма лоши книги, а да си читател, значи да си малко по-добър. За Гавалда идеалният свят е като огромна библиотека.