Компромисът / Куфарът

Сергей Довлатов (1941–1990) е роден в семейство на театрален режисьор и актриса. Учи филология, след това служи три години в охраната на трудово-поправителните лагери в Коми. Тиражът на първата му книга е унищожен по разпореждане на КГБ. От 1978 г. живее в Ню Йорк, редактира либералния емигрантски вестник „Новый американец“, сътрудничи на „Ню Йоркър“ и води програма по радио „Свобода“. Издава 11 книги, сред които „Компромисът“, „Зоната“, „Куфарът“. „Компромисът“ представя 12 кратки разказа (компромиса), вдъхновени от опита на Довлатов като журналист във в. „Съветска Естония“. Всеки текст започва с кратък откъс от вестникарска статия, която е резултат от разказаната по-нататък история какъв е бил процесът на работа до написването на журналистическия материал. А „Куфарът“ е колекция от литературни скици, писани от Довлатов след заминаването му за САЩ. Авторът разглежда съдържанието на куфара си, като си припомня целия си живот у дома. Всяка вещ носи история, едновременно смешна, тъжна и иронична, свързана с трудни обстоятелства и носеща цели пластове от спомени. Чрез водовъртежа на „спомнянето” Довлатов създава калейдоскоп от хора и събития, анекдотични случаи и малки трагедии. Книгата има автобиографичен характер – във всеки разказ главният герой сам е и автор, и разказвач. Въпреки че съдбата му поднася много неприятни изненади, Довлатов успява да запази своя неизчерпаем оптимизъм. Този човек говори като равен с равните си – за равните им; той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа – именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците... Йосиф Бродски В прозата на Довлатов напълно липсва онзи гняв, явен или скрит, който е толкова характерен за писателите емигранти към родината им… Довлатов без злоба осмива абсурдното и нелепото, изпълнило ежедневието на съветската действителност… Патриша Блейк, Тайм