Солено

След респектиращо добрия си роман „Щаделбауер" Леони Ходкевич стана синоним на висококачествена проза. Същата прецизна работа личи и в новата й книга с разкази „Солeно". В нея Леони Ходкевич продължава линията на достигане до литературно вълшебство и страховита приказност. Този, типичен само за нея от българските автори начин на писане, въздейства след точката и е с последици върху мисленето, с провокации, с ехо, което дълго заглъхва. Разказите се допират до магнетичното от прозата на Латинска Америка, на Борхес и на Кортасар, носят магията на други светове. Силвия Чолева Белетристиката на Леони Ходкевич въвежда читателя в самобитен свят на главоблъсканици. Читателят не може да потисне завладяващата красота на собствената си тревога пред недомлъвката на действието. Хитроумното изящество на повествователната нишка, плашещото забавление с достоянията на метафизиката, безпощадната критика на скъсения хоризонт на човешкото същество присъстваха и в ласкаво приетия от публиката роман „Щаделбауер". В „Солено" още по-драматично виждаме как модернистичното светоусещане се разправя с постмодернизма.