Живата поема на любовта

Любовта е дете на илюзията и майка на разочарованието. Мигел де Унамуно Първото, което непредубеденият читател усеща, когато се докосва до разказите на Унамуно, е лекият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са къси, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и дори разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се обръща към тях не само като герой към героя, а и като творец към твореца.