Бягай ... обичам те

СМЪРТОНОСНИТЕ ДЕСНИ КРОШЕТА на Джо Луис, Касиус Клей, Мохамед Али, Джо Фрейзър и всички велики боксьори на всички времена връхлитат върху мен като тежки космически бомбардировачи с формата на боксьорска ръкавица, но аз, още по-великият боксьор на още по-всички времена, съм се изправил могъщо върху малката планета Земя и със спокойни, но свръхточни и още по-свръхмогьщи удари разбивам един по един налитащите отвсякъде кораби на междузвездната вражеска армада, които се пръсват на хиляди парчета и се провалят вдън Космоса. На звездните трибуни на космическия стадион е насядало населението на всички земни и извънземни цивилизации, включително Владо Цайса, Ицо Дебелия, Богдан Дългия, Зарка Бебето (най-близката приятелка на Светла), Димитрина Съзнателната (още се казва и Диди Девствената), Анета Връзкарката и други от нашия клас, Чопър (Ананиев по математика), Пешо (Петрова по литература), Маги (Ангелова по химия) и въобще цялото учителско тяло, още махалата, бате Миле треньорът, целият ни отбор, шефовете от федерацията и Ангел — най-добрият ми приятел. Всички крещят така неистово и възторжено, сякаш са хванали за опашката току-що миналата наоколо Халеева комета, мислейки като последните глупаци, че аз съм застанал там, за да спасявам някаква земна, звездна или междузвездна спортна чест, и никой не подозира, че ако консумирам тупаници и раздавам такива наляво и надясно, то е само защото не трябва да допусна нито един от вражеските бомбардировачи да достигне и да взриви Слънцето, понеже върху огнената му грива, по-хубава и по-светла от самото него, е седнала единствена и вика за мен — коя, мислите?