Деца играят вън

... Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са извинението ни пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова толкова често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна знаят. Бъди снизходителен към нас, Юли. Ние искаме да те направим по-съвършен, отколкото сме ние самите, и честно казано, не знаем как. Не се съмнявай в искреността на добрите ни намерения, защото нашите съмнения са достатъчни. Не беше ли твоето детство по-богато на заложби и чувствителност. Ние ли сме виновни, че то се насочва по едно тясно русло и че в заливчетата на пролетния поток спират и остават безброй цветчета, които не могат да достигнат морето? На нас ни се струва тъжна раздялата с детството. Но може би само на нас. Твоята гледна точка си остава винаги малко скрита. В това е и нейният чар.