Кентавърът

Това е типичен роман на изчистения интелектуален реформизъм в американската литература. Той няма монолитната епичност на Фокнър, нито гражданското въстание на Стайнбек и все пак показва, че авторът му е прочел много добре своите големи предшественици. Нещо повече – по острото си чувство за своето време, по своето дълбоко внимание на дълбоко честен човек към живота, Ъпдайк сякаш надминава големите майстори на американския критически реализъм. Той твърде млад е почерпил от битието на хората около себе си онези истини, които искрено и с огромно вълнение преминават в сериозни и възвишени идеи. И тъкмо тези идеи, тези негови открития в голямата наука за човека и човешкото общество, безпогрешно изложени в Кентавърът, правят романа му разбираем , близък на всеки читател и подчертано съвременен. Историята на Джордж Колдуел, великият неудачник и на места жалък мечтател, уви, отлично разбиращ несъстоятелността на мечтите си, е пряко заета от собствения семеен живот на писателя. Сюжетът на романа е откъснат от една действителност, жива, силна, изстрадана. Ъпдайк сам признава, че романът му е много личен. „В известен смисъл той е необичаен – казва той. – Сплитането на античните митове със съвременната действителност на Пенсилвания през 1947 г. е твърде сложен комплекс. Но всеки би го разбрал, ако поясня откъде взех идеята за романа. Източник станаха няколко реда, срещнати в един сборник древногръцки легенди. С тях започва и самата книга. Поисках да преразкажа тази легенда, да я прочета с очите на днешния човек. В моето въображение тя се сля със спомените от детството. Ето как Олинджър стана Олимп, а боговете Зевс, Хефест, Хера, жената на кентавъра Харикло и дъщеря му Окироя се превъплътиха в реални хора. Мъдрият Хирон в представите ми се съчета с учителя Колдуел, а неговият син – това бях аз. Когато човек си спомня миналото, спомените се преплитат с поверия, митове, суеверия.” Изминалите години от първото издание на "Кентавърът" /1967/ са едновременно и малко, и много. Малко, защото този роман и сега се чете с интерес и най-вече с особено вкусване на една блестяща белетристика, каквато трудно се среща в по-късните книги на американската литературна продукция. Много, защото младият тогава Джон Ъпдайк изживя противоречиви и двустранно тълкувани творчески криволици. Саркастичен и точен, той обаче не се отказва да вярва в бъдещето.