Изгубеното куче. Поредица Хлапе

Вълнуваща и трогателна история за обичта и загубата през очите на едно куче и 12-годишно момче. Ние, човеците, се отнасяме предпазливо към непознатите кучета, точно както и към непознатите хора, но не би трябвало да подхождаме с предразсъдъци към нито една раса, порода или цвят. Прочетете тази прекрасна история, която ни учи защо. Макензи е самотно момченце след смъртта на майка си. Баща му винаги е сърдит, недоволен и зает. Единственото му приятелче е Каси - кученце питбул. Един ден ядосаният баща изхвърля Каси и за нея започват безкрайни приключения. Скоро в градчето се тръгва мълвата за КУЧЕ ЧУДО, което спасява старица, предотвратява катастрофа с влак, не позволява на момче да се удави... КУЧЕ ЧУДО СПАСЯВА! МИСТЕРИОЗЕН ПИТБУЛ ИЗДЪРПВА СТАРИЦА ОТ ГОРЯЩАТА Й КЪЩА. КУЧЕТО ЧУДО ПРЕДОТВРАТЯВА ТРАГЕДИЯ С ВЛАК! Целият град е заинтригуван, навсякъде се коментират героичните постъпки на кучето. Дали пък мистериозният питбул - герой не е Каси? Ингрид Лий живее в Канада с кучето си Каси - о, да, тя е истинска - и двете си пораснали деца. Освен че е писателка, Ингрид преподава по много предмети, но основно по изкуство и английски език. Истинската история на Каси Като малка четях много приказки и истории за животни - Черният красавец и Черният жребец все още се надпреварват в главата ми! И сега самата аз написах една такава история. Вдъхновението ме осени преди няколко години. Призив да се забранят питбулите териери се появи в родната ми провинция Онтарио и странно, прибрах се вкъщи, а едно такова куче стоеше пред дома ми с опънати крака. Накара ме да погледна надолу. От гърлото му идваше леко ръмжене. - Куче - казах му строго, - това е моята къща. Тя седна и вдигна лапа. Кълна се. Не исках питбул вкъщи. Но синът ми ме помоли да дам шанс на кучето – имаше нужда от нов дом. Спорих. Настоявах, че тя трябва да си ходи. Разбира се, сега кучето е важен член на семейството! Изслушах логичните аргументи на сина ми срещу забраната на породата и така реших, че това куче е дори по-важно отколкото си мислех. Тя щеше да бъде обектът на следващата ми книга. Всяко същество има нужда от глас. И по-късно пак ще говоря на това същество! Ингрид Лий