Въпросът на Финклер

Хауърд Джейкъбсън, носител на множество отличия като писател и критик, е роден в Манчестър и е завършил английска литература в Кембридж под ръководството на Ф. Р. Лийвис. Преподавал е в Университета на Сидни, в Селуин Колидж, в Кембридж и накрая в Политехническия университет в Уулвърхемптън, откъдето черпи вдъхновение за първия си роман, Coming From Behind. Сред останалите му романи са The Mighty Walzer (носител на наградата Bollinger Everyman Wodehouse), Kalooki Nights (номиниран за наградата Man Booker), последвани от високо оценения от читателите и критиката The Act of Love. Хауърд Джейкъбсън води ежеседмична рубрика във вестник Independent, а също така е автор и водещ на няколко документални телевизионни предавания. Живее в Лондон. “Въпросът на Финклер”, първата истински комедийна творба, удостоена с Букър за 2010 г., е изпепеляващ разказ за приятелството и загубата, за изключването и принадлежността, както и за мъдрата и човешка страна на зрелостта. Забавна, необуздана, смела, тази изключителна книга ни показва в блестяща форма един от най-добрите ни съвременни писатели. Той трябваше да го предвиди. Целият му живот беше низ от беди. Ето защо трябваше да е подготвен за това... Джулиан Треслъв, неудачен в професионално отношение бивш продуцент от BBC, и евреинът Сам Финклер, известен философ, писател и лице от телевизионния екран, са приятели от училищните години. Въпреки донякъде бодливите си взаимоотношения и напълно различните поприща те така и не са изгубили напълно връзка помежду си – нито със своя бивш учител, чеха Либор Севик, който винаги се е интересувал повече от широката представа за света, отколкото от изпитните резултати. Сега, когато Либор и Сам са наскоро овдовели, а Треслъв със своя пъстър и пълен с провали стаж с жените спокойно може да мине за почетен трети вдовец, те се събират на вечеря в разкошния апартамент на Либор в Централен Лондон. Вечерта преминава в сладката тъга на спомените, която пренася и тримата във времето, преди да са обичали и загубили; времето, преди да са имали деца, преди опустошението на разделите, преди да са ценили каквото и да е дотам, че да се боят от неговата загуба. А може би е по-добре да преминеш през живота, без изобщо да си познал щастието, защото така ще имаш по-малко да скърбиш? Треслъв открива, че има у себе си достатъчно сълзи за непоносимата тъга от загубите и на двамата си приятели. И същата тази вечер, точно в 11:30, докато поспира на път към дома си пред витрината на най-стария магазин за цигулки в страната, Треслъв е нападнат. След това всичките му понятия за това, кой и какъв е той, ще започнат бавно и необратимо да се променят.