Преди да падне нощта

Последният роман на Рейналдо Аренас, излиза посмъртно и нарежда автора си сред най-значимите имена в латино-американската литература. Заглавието на книгата е натоварено със смисъл – Аренас я започва в Куба и единственото място, където може да пише, е паркът. Докато има дневна светлина, той работи, криейки се от полицията и в постоянен страх от мрака, който ще настъпи, ако бъде заловен. В Ню Йорк, където Аренас довършва романа, заглавието придобива метафоричен смисъл – писането се превръща в надпревара със смъртта. (Аренас умира на 47 години от СПИН.) Посмъртно творчество му е преиздадено на испански, преведено е на множество езици, и името на Аренас се превръща в символ на съпротивата срещу тоталитаризма. Още като млад мъж Аренас се превръща в троен враг на режима заради безкомпромисните си политически и естетически възгледи и заради хомосексуалността си. Като враг на революцията той е изпратен в затвора “Ел Моро”, където лежат рецидивисти, убийци и изнасилвачи. По-късно писателят Оскар Р. Оргалес пише: “Рейналдо съзнаваше ясно, че животът е тук и сега, че е само един повей. Той живееше със съдбовната склонност да се озовава на погрешното място в погрешното време.” "Cuba será libre. Reinaldo ya lo es" (Куба ще бъде свободна. Аз вече съм.) Така завършва предсмъртното писмо на писателя, който се самоубива на 7 декември 1990 г. оставяйки седем романа и няколко сборника с разкази, есета и стихове. Оттогава те непрекъснато се преиздават от престижни издателства, върху творчеството на Аренас вече има множество сериозни изследвания. По романа “Преди да падне нощта” Джулиан Шнабел създава едноименния филм с Хавиер Бардем в ролята на Аренас. Критиката приобщава творчеството на Аренас към латиноамериканския имагинативен реализъм, в който фантазията и сънищата се сплитат с реалността. Стилът му е определен като бароков заради разгърнатия изказ, метафорите, преувеличенията и кръстосването на различни версии за едни и същи истории, които нерядко се отричат взаимно. В “Преди да падне нощта” Аренас описва живота си от мизерното детство на село и краткото юношеско увлечение по бунта на Кастро. С характерна карибска чувственост Аренас описва многобройните си еротични завоевания и говори за “стотиците, ако не и хиляди” момчета, минали през леглото му. Тези епизоди се редуват с разкази за опитите му да скрие записките си и за това как му се налага да пренаписва ръкописите, конфискувани от тайната полиция (връх на материалния и творчески просперитет в Куба по това време е притежаването на пишеща машина). “Трудно ще различим кое в тази картина на постоянна дегенерация и абсурд е отражение на кубинската действителност и кое е плод на неудържимата способност на Аренас да заплита фабули – умение, което самият той сравнява с морски прибой”, пише чешката преводачка на романа Анежка Харватова. Без да е политическа книга, “Преди да падне нощта” казва много за революцията, за цената на свободата и правото да си автор на живота си. “Романът заема забележително място в литературата на несъгласието и изгнаничеството като едно последно завещание, в което вибрира страстта към свободата на човешкия дух и любовта на автора към родната Куба.” Kirkus Reviews “Запленяваща и страховита приказка за израстване в отчайваща бедност в селските райони на Куба, за многобройни лични и политически връзки, за бунтарство, хомосексуалност, подтисничество и преследване. В традицията на пикаресковия роман стилът е земен и понякога дори суров. Тези мемоари са повече от лична история, те са проникновен анализ на извращенията на един авторитарен режим.” Library Journal “С успеха на филма “Преди да падне нощта” на Джулиан Шнабел, основан върху автобиографията на автора, Аренас циментира позицията си в модерния латиноамерикански канон. Почти неизвестен при самоубийството си, Аренас днес има репутацията на един от най-непримиримите и неконвенционални кубински писатели. Постижението му е още по-изумително като знаем, че е самоук автор и че е издълбавал първите си стихове по стволовете на дърветата.” New York Review of Books Рейналдо Аренас се ражда през 1943 г. в бедна кубинска провинция. Като юноша подкрепя кастровата революция, но после съпротивата му към политиката на режима и неговата хомосексуалност го превръщат в “социална заплаха” и “контареволюционер”. В началото на 70-те години на ХХ в. той е арестуван и прекарва две години в затвора “Ел Моро”, където излежават присъди най-тежките престъпници. През 1980 г. Аренас успява да избяга от Острова на свободата. Остава закратко в Маями, където е отвратен от живота на сънародниците си, загрижени единствено за материалното си благополучие. Аренас се мести в Ню Йорк, но и тук не се чувства на място и живее с нарастващо огорчение от материализма на Запада, а и вече е сериозно болен. През 1990 г. той слага край на живота си в последната фаза на СПИН. На погребението му присъстват само шепа негови приятели. Режисьорът Джулиан Шнабел се заема със сценария по романа “Преди да падне нощта” веднага след приключването на дебютния си филм “Баския” (1996). Работата по продуцирането на лентата обаче отнема доста време. Премиерата на филма е на Венецианския кинофестивал през 2000 г. Във филма участва цяла плеяда от най-неконвенционалните съвременни актьори – Джони Деп, Шон Пен, Бенисио дел Торо, Оливие Мартинес. За изпълнението си на ролята на писателя Хавиер Бардем получава номинация за “Оскар”, печели приза за най-добър актьор на фестивалите във Венеция и Торонто, както и наградата на американската кинокритика.