Адските машини за желания на доктор Хофман

Анджела Картър (1940 -1992) е от най-радикалните британски писателки след Втората световна война. Романите "Нощи в цирка" и "Мъдри деца", разказите-приказки от "Кървавата стая", са наричани от критиците "фантастична гротеска" и "модерна готика". През 2008 "Таймс" я поставя на десето място в класацията си на 50-те най-големи британски писатели след 1945. Анджела Картър се издава за пръв път на български език. Един ден в Града цялата публика на представлението на "Вълшебната флейта" е превърната в ято пауни. Така започва войната на диаболичния доктор Хофман срещу самата реалност, такава, каквато я познаваме. Младият Дезидерио е от малцината, запазили разсъдъка си, защото на чудесата, фантомите и халюцинациите отвръща с неподправено отегчение. Но когато му възлагат секретната мисия да открие и ликвидира доктор Хофман, той приема, защото в съня си се е влюбил в неговата магнетична дъщеря. И Дезидерио тръгва на приключение, в което ще се сблъска със собствените си потискани желания, в един шеметен свят, разгърнат от Анджела Картър с размаха на Фройд, изяществото на Набоков, крайността на Сад и духа на 1960-те. „Най-добрия писател в Англия (...) Това се случи преди почти 18 години. Тя беше първия велик писател, когото срещах, и беше също така един от най-добрите, най-верните, най-искрените, най-вдъхновяващите приятели, които човек би могъл да има. Повтарям: Анджела Картър беше велика писателка. Повтарям го, защото независимо от нейната световна репутация, тук във Великобритания някак си никога не са й отдавали дължимото. Разбира се, много писатели знаеха, че тя е този рядък екзмпляр, наистина неповторима, и като нея няма друга на тази планета. Знаеха и много от омагьосаните, вдъхновените читатели. Но поради някаква причина на нея не и се даваше полагащото й се място - в центъра на литературата на нейното време, в сърцето на нещата. Сега, когато тя е вече мъртва, аз не се съмнявам, че нейните постижения бързо ще станат известни. Колко тъжно, че писателите трябва да умрат, за да им дадем тяхното място в пантеона." Салман Рушди „Анджела Картър (1940 - 1992): Много добра магьосница и много скъп приятел" (статията е публикувана в Ню Йорк Таймс) „(...) най-прекрасния сюрреалистичен роман за последните 30 години. Книгата перфектно улавя идеите и идеалите на сюрреалистичната красота." Джеф Вандермеер за „Адските машини за желания на доктор Хофман" „Бързо забравяме, че местата, които тя така внимателно наблюдава, са част от интериора на нейното въображение. Това е така, защото светът, който тя описва, става по-реален от всеки натуралистичен доклад." Ню Йорк Таймс за „Адските машини за желания на доктор Хофман"