Чудото на сензорите

Приказка като приказка: с познати герои (Баба Яга, Торбалан, Вампир, момиченце и момченце, които си играят на топка), с фантастичен елемент (идващи от космоса същества с непознати за нас възможности), с поука... Но приликите с класическата приказка свършват до тук. „Чудото на сензорите“ е втората книга за деца от Божана Апостолова (след „Човекът с небето“, 2002). Както и в първата, тук няма да намерите характерните умилително инфантилни интонации, присъщи на голяма част от съвременните творби, предназначени за деца. И това е така не само защото е насочена към малко по-висока възрастова аудитория – за деца от 5 до 12 години, а защото със своите лични „сензори“ Божана Апостолова е усетила, че днешните деца са други – по-умни и по-различни, задаващи сериозни въпроси и очакващи компетентни отговори. В този смисъл има нещо знаково не само в промяната на старите герои (Баба Яга проявява интерес към по-съвременната техника), но и в описанието на новите – момчето със сензорната кожа, идващо не толкова от небето, колкото от бъдещето. Не е случайно и подчертаването, че това са съвременни приказки – времето в тях е разпознаваемо, мотивите за написването им са четливи. Ако преди 8-9 години „Човекът с небето“ се появи като необходимост да се сложи ред в ценностите и на детския свят (не луксозните играчки, а взаимността в играта носи истинската радост), то днес „Чудото на сензорите“ сякаш иска да ни предупреди за неизбежността на идващите нови реалности, които могат (и трябва) да бъдат осмислени от гледна точка на висшия – божествен? човешки? – морал. Затова според Апостолова, с характерния й усет за същностно, най-ценното, което трябва да се предаде и да бъде съхранено, е онова семенце с форма на буквата „О“ – същата буква, с която започва най-важната дума: Обич. С други думи – книга, която е още една стъпка на Божана Апостолова в неуниващото й усилие за очовечаване на все по-обезчовечаващия се свят. Или още по-ясно – книга и за деца, и за родители.