Голгота

Романът, който излиза през 1986 г., е сред най-четените книги по време на перестройката. „Голгота” е многопластово произведение, в което се преплитат няколко основни сюжетни линии, свързани помежду си с обща проблематика от философски, морален и естетически характер. Романът на Чингиз Айтматов представя хаоса и дисхармонията в човешките отношения, тъмната и светлата страна на живота, но е и израз на тревогата на автора за отнетата вяра в нравствената чистота и идеалите. Айтматов разглежда противоречивостта на човешката природата и задава много теми за размисъл като една от тях е за личната Голгота и корените на злото. В романа, който напомня на притча, са преплетени три основни сюжетни линии. Първата - представя живота на двойка вълци, които са принудени да се изселят от степите и чиито рожби са избити от хората. Втората сюжетна линия е историята на Авдий - млад човек, който напуска духовната семинария и започва да се занимава с журналистика, но продължава да търси своята мисия в света и смисъла на съществуването. След като прониква в бандата на наркотрафиканти и бракониери той е убит жестоко. Историята на Авдий препраща към библейския сюжет, защото според автора всеки носи своята Голгота и трябва да я преживее. Третата нишка в романа е разказът за съдебния процес срещу Христос, ръководен от Пилат Понтийски, където често житието на Сина Божий се преплита със съдбата на героите от романа. Айтматов нанизва историите като в стара притча, разказва увлекателно, емоционално, поетично и използва много образен език.