Смърт във Вавилон, любов в Истанбул

"Има седем истински тайни за онзи, който познава любовта. Който притежава тези тайни, ще бъде владетел на света." На драматичния фон на литературен трилър авторът Искендер Пала представя всички най-забележителни имена в историята на османската литература. В романа от първо лице говори ръкописът на едно от най-прочутите произведения в османското културно наследство, “Лейля и Меджнун”. В прекрасната любовна история е кодирано завещанието на вавилонските жреци за бъдещето на света. В залеза на османската империя представител на тайно общество, просъществувало през вековете, ще се добере до развалините на Вавилон и скритото зад вратите на Ищар съкровище в опит да разшифрова древната мъдрост. Романът “Смърт във Вавилон, любов в истанбул” е вълнуващо пътуване през времето в духа на Умберто Еко. Откъс: Защо копая кладенец с игла и защо пиша за Лейля и Меджнун Ако ме питате, тази книга изобщо не е за оня читател, който не познава любовта. Защото знам колко му е втръснала тази тема и че никак не е лесно да убедиш някого, че ще открие в разказа ти онова, което го вълнува. Или че ще му предложиш да прочете нещо интересно за любовта, колкото и опитен разказвач да си и колкото и да си убедителен, особено ако е за страдания, копнежи и раздели, пък ако и да си нарекъл това чувство Елем. Ето защо, когато една дълга нощ им разказвах за Лейля и Меджнун под резбования таван в стаята ми с изглед към залеза, а те настояваха да го напиша в книга, споделих с приятелите си съмнението, че за днешните читатели такава история, в която се разказва единствено за любовната мъка, не ще бъде интересна. Защо ли? Ами защото любовното терзание от древни времена та до днес, а сигурно и за в бъдеще, ще е преживяване, в което се преплитат философия и печал, или, ако щете – фантазия и реалност, история и литература, но от това, честно казано, в онзи миг изглеждаше невероятно трудно да създадеш едно вълнуващо съвременника приключение. На следващата нощ имах сън. Пред прозореца, гледащ към храма на богинята Ищар във вавилонския зикурат мъдрият жрец Акелдан ми разказа всичко, абсолютно всичко, което се е случило в неговите времена и, сочейки седем клинописни плочици между невъбразимо красивите златни статуи на божествата, изрече: - За познаващия любовта има седем истински тайни. - Кажете ми ги и ще превърнете желязото в злато, а капката – в море! – отвърнах му аз. - Да знаеш значи да гориш! – ми рече той и продължи: - Искаш ли да познаеш любовта, първо трябва да преживееш любовната мъка. Прочети и проучи любовната поема на Фузули и сам ще разбереш как да го постигнеш! В следващите дни, точно както ми каза Акелдан, препрочетох отново и премислих всички поетичните редове в поемата, в които Фузули пише за любовната мъка. Отново прелистих историческите съчинения и се задълбочих в тях, за да разбера по-добре всичко, което се беше случило, потъвайки във фантазиите на древните времена и извиквайки във въображението си всички любовни истории от древността до наши дни, сравнявайки всичко с думите на вавилонския мъдрец. Съзрях високите порти, водещи от дълбините на Любовта към безкрайния Космос, преминах през коридорите на историята и изведнъж така ми се прииска да споделя с читателите приключенията, на които бях станал свидетел! Несъмнено, в една книга е важно не първото написано от писателя изречение, а последната дума на читателя. Такава е неизменната съдба на книгите и техните автори. Затова се и захванах да копая кладенец с игла, затова бяха и всичките ми усилия и старания в писането на тази история, за да бъде добра последната дума на онези, които ще я прочетат. Изтокът избледняваше, беше годината на Дракона. Потопих перото си в рубинената мастилница и започнах да пиша тази история под брулещия есенен вятър И в миг хилядолетната мистериозна тайна, скрита в стиховете на Фузули, се превърна в любов...