Гущер без опашка

Гущер без опашка представя на читателите една колкото иронична, толкова и тъжна история за погубването на Испания под ордите на туристите, успоредно с разказа за живота на артиста, отказал се от изкуството, разочарован от меркантилизма, превзел го отвътре. Скрит в апартамента си в Барселона, героят на този роман - художникът Антонио Муньос-Роа, разказва историята за бягството, което предприема заедно с Луиса, своята братовчедка, любовница и благодетелка, след като е напуснал със скандал движението на художниците неформалисти, към което е принадлежал и в което се е радвал на голяма популярност и успех. Сам и фрустриран, артистът си спомня годините, прекарани в селото Дорс, което безуспешно се е опитал да спаси от нахлуването на модерното, и упадъка на собственото си семейство, също застрашено от промените. Този роман, който Хосе Доносо започва да пише през 1973 г. и изоставя по неизвестни причини, е бил открит от дъщеря му Пилар между документи, които баща й продал на библиотеката на Принстънския университет. Оригиналният ръкопис, съдържащ поправките на автора, е редактиран от известния критик Хулио Ортега. Хосе Доносо е роден през 1924 г. в Сантяго, Чили. Следва в Чилийския университет, а после в Принстън, САЩ. От 1967 до 1981 г. живее в Испания, където написва някои от най-известните си романи и се налага като централна фигура в латиноамериканския литературен "бум". След завръщането си в Чили през 1981 г. ръководи дълги години литературен кръжец, който изиграва основна роля във формирането на новата чилийска проза. Между отличията, които получава, са Националната награда за литература (Чили), Наградата на критиката (Испания), наградата "Мондело" (Италия) и наградата "Роже Кайоа" (Франция). През 1995 г. е удостоен с Големия кръст за граждански заслуги, присъден от испанското правителство. Хосе Доносо умира в Сантяго де Чили през декември 1996 г.