Вечните ловни полета

Като чуя думичката „лов" - и трепвам. Така е, откакто се помня. А при фразата „ловна тематика" инстиктивно наострям уши - така е вече няколко десетилетия. Много пъти съм си давал сметка, че ако извадя от книгите си онези разкази, които са посветени на лова, природата и дивите животни, от писателя в мен ще остане бледо копие. През тези десетилетия, за които става дума, най-голямата ми гордост е била от факта, че много широк кръг читатели, познавачи, критика и дори враговете ми са ме нареждали в класическия списък: Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Ивайло Петров и Йордан Радичков. Честно казано, не съм и мечтал за повече. Но ето, че времето си тече, то помита всичко живо. Един по един изпратихме Емилиян Станев, Йордан Радичков, Анастас Стоянов и напоследък Ивайло Петров - последният от моята ловна дружинка, създадена през 1968 година. - Остана сам, бай Доне - въздъхна един от нашите стари авери, докато бяхме на гробищата. Да, така е. Имената на изброените велики мъже стоят на приклада иа пушката ми - някога си подарявахме пушки по случай петдесетгодишнината на всеки от нас и по прикладите се изписваха имената на другите. Да казвам ли колко е тъжно, когато останеш сам? И как се оглеждам към тези след мен? Искам да открия следващия. Разбира се, че светът не свършва с никого от нас и няма начин да не дойдат други, които ще продължат делото, каквото и да е то. Нека да са по-добри от нас - сърдечно ги благославям. Защото така трябва да върви светът. Едно от момчетата, които ми държат вниманието отдавна, е Любо Николов. С удоволствие следя репортажите и интервютата му в периодичния печат - откакто е започнал „да оре в нашата нива". С истинска радост посрещнах книгата му „Етюди с въдица и пушка". Ето го! - казах си, като я изчетох на един дъх. И не се излъгах - сега в ръцете ми е ръкописът му „Вечните ловни полета". Още по-добре написани страници. Още по-шарени личности и случки. Пак на един дъх - и когато го довърших, както бях сам в стаята, казах на глас: - Браво, Любо! А сега го повтарям и писмено за верните читатели на ловни истории, които знаят, че никога не бих ги подвел. Май, 2005 г. Дончо Цончев