- Обем: 246 стр.
- Формат в мм: 165х235
- Дата на включване: 20-07-2009
- ISBN: 9540722438
- Категория: Съвременна българска литература
- Издател: Св Климент Охридски
-
Меки корици
Вечните ловни полета
Анотация
Като чуя думичката „лов" - и трепвам. Така е, откакто се помня. А
при фразата „ловна тематика" инстиктивно наострям уши - така е вече
няколко десетилетия. Много пъти съм си давал сметка, че ако извадя
от книгите си онези разкази, които са посветени на лова, природата и
дивите животни, от писателя в мен ще остане бледо копие.
През тези десетилетия, за които става дума, най-голямата ми гордост е била от факта, че много широк кръг читатели, познавачи, критика
и дори враговете ми са ме нареждали в класическия списък: Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Ивайло Петров и Йордан Радичков. Честно казано, не съм и мечтал за повече.
Но ето, че времето си тече, то помита всичко живо. Един по един
изпратихме Емилиян Станев, Йордан Радичков, Анастас Стоянов и напоследък Ивайло Петров - последният от моята ловна дружинка, създадена през 1968 година.
- Остана сам, бай Доне - въздъхна един от нашите стари авери,
докато бяхме на гробищата.
Да, така е. Имената на изброените велики мъже стоят на приклада
иа пушката ми - някога си подарявахме пушки по случай петдесетгодишнината на всеки от нас и по прикладите се изписваха имената на
другите.
Да казвам ли колко е тъжно, когато останеш сам? И как се оглеждам
към тези след мен? Искам да открия следващия. Разбира се, че светът
не свършва с никого от нас и няма начин да не дойдат други, които ще
продължат делото, каквото и да е то. Нека да са по-добри от нас - сърдечно ги благославям. Защото така трябва да върви светът.
Едно от момчетата, които ми държат вниманието отдавна, е Любо
Николов. С удоволствие следя репортажите и интервютата му в периодичния печат - откакто е започнал „да оре в нашата нива". С истинска
радост посрещнах книгата му „Етюди с въдица и пушка". Ето го! - казах
си, като я изчетох на един дъх.
И не се излъгах - сега в ръцете ми е ръкописът му „Вечните ловни
полета". Още по-добре написани страници. Още по-шарени личности и
случки. Пак на един дъх - и когато го довърших, както бях сам в стаята,
казах на глас:
- Браво, Любо!
А сега го повтарям и писмено за верните читатели на ловни истории, които знаят, че никога не бих ги подвел.
Май, 2005 г.
Дончо Цончев