Любовникът от Северен Китай

Любовникът от Северен Китай“ (1991) е своеобразна вариация на „Любовникът“, написана вследствие несъгласието на авторката с филмовата версия на Жан-Жак Ано. В този нов и не по-малко въздействащ прочит на любовта между бялото момиче и китаеца Дюрас задълбочава любимите си теми за Индокитай, за майката, за паметта, за страстта, за непостижимото щастие с присъщия й изчистен до пределите на възможното, неподражаемо чувствен език. „Книгата би могла да бъде озаглавена „Любов на улицата“ или „Роман за любовника“, или „Любовникът - пренаписан“. Накрая имах избор между две по-обширни, по-правдиви заглавия: „Любовникът от Северен Китай“ или просто „Северен Китай“. Научих, че се е споминал преди години. Беше през май 90-а, оттогава е изминала една година. Никога не си бях мислила за неговата смърт. Казаха ми също, че е погребан в Шадек, че синята къща си е все там и в нея обитават близките му и някакви деца. Че в Шадек го обичали заради добротата и простодушието му и също така че в края на живота си бил станал много набожен. Зарязах онова, над което работех в момента. Написах историята на любовника от Северен Китай и на момичето - тя все още не беше се появила в „Любовникът“, край тях цареше безвремие. Написах тази книга безумно щастлива от писането?. Останах цяла година с романа, затворена в годината любов между китаеца и момичето. Не стигнах по-далеч от отпътуването на презокеанския пътнически параход, сиреч от отпътуването на момичето.“