180 басни на Езоп

Баснята, подобно на приказката, е един от най-старите литературни жанрове. Тя отразява бита и житейската философия на обикновения човек. Според древните гърци, Езоп е създател на баснята, макар и преди него да са творили в този жанр. Езоп е живял в средата на VI в. пр.н.е. (570-525 г.). Той е роден (според Херодот) в областта Фригия - Мала Азия. Бил е роб на остров Сомос, където тракийката Родопис споделя неговата съдба. Легендата представя Езоп като грозен и уродлив човек, което вероятно е плод на идеята за по-ярко контрастират на физическата недъгавост и дълбокия ум, наблюдателност и прозорливост. Всъщност той в бил високо ценен и уважаван от своите съвременници. Някои автори го представят като търсен събеседник и отличен, духовит разказвач. Той се е ползвал с благоразположението на цар Крез. Лукиян в,, Истинска история " го рисува седнал на трапезата между блажените в Елисейските полета. Доказателство, че Езоп е бил почитан в Атина, е статуята, издигната там от прочутия Лизип. Езоп не записвал своите басни, а ги разпространявал устно, възползвайки се от артистичния си дар. В творбите си той по алегоричен начин разкрива слабостите, пороците и недостатъците сред хората, а в приложенията към басните посочва пътя, начина, средствата, с които могат да се превъзмогнат те. Езоп е създал около 400 басни. Първият български превод от новогръцки (1802 г.) е на Софроний Врачански, който представя 144 басни. Оттогава до днес на български език са публикувани много сборници от различни преводачи, които ползват гръцки, френски и руски издания. Настоящият превод е дело на Стефан Тодоров, роден във Варна, емигрант във Франция, и съпругата му Ивон.