Анонимни снайперисти

След официалния край на социализма почти никой от организираните писатели не извади скрити ръкописи от тайните си чекмеджета, както се очакваше и както се случи в други държави. У нас се появиха направо нови писатели, чието съществуване преди не беше възможно. Палми Ранчев е един от тях. "Писател в чекмедже" вероятно е специфично българско понятие, характерно за неговия случай, защото той пише дълго време без да публикува. През годините си е изкарвал прехраната в различни роли: на боксьор, треньор, директор на вестник, съдържател на кафене, търсач на изгубено щастие и други ценности, сценарист и телевизионен водещ. От всички места е уволняван и сам е напускал без съжаление. "Анонимни снайперисти" е третият му роман. Новата книга на Палми Ранчев е по-жестока от вулгарните романи на Христо Калчев. С тази разлика, че Ранчев не залага на приложното четиво, а на проблемната проза. И на същинската литература. Последният му роман е не само свидетелство за него като блестящ белетрист, но и за кървавата сага за садизма, цинизма и социализма, агонизиращ вече две десетилетия. Вместо да стане мутра. Палми Ранчев става писател, макар че като бивш състезател и треньор по бокс той дълго време тренира заедно с бъдещите членове на бригадите от борци, джудисти и каратисти. Той обаче избира дългия път към литературата, или по-точно тя се спира на него. И започват взаимно да се доверяват един другиму. Описаните в романа събития не са дочута и префасонирана информация, а поглед от първа ръка към героите на смутните времена и към фалшивите светци, заслужили да бъдат оснайперени. Затова с безпощадност и хъс, с отвращение и презрение "Анонимни снайперисти" дава заявка за бестселър на годината. Румен Леонидов Романът на Палми Ранчев отново разказва за това, което ни се случва тук и сега, във враждебната среда на безкрая на българския преход с всичките му лъкатушения и безумия. Без да се влива в познатото течение на съвременни романи, които описват криминалното битие на част от българското общество, авторът използва този фон, за да направи още по-абсурдно съществуването на героя си, дръзнал да бъде несъгласен, да се противопостави на онова, в което и медии, и политици днес ни убеждават - наведете глава, примирете се, защото има и по-лошо. Силвия Чолева