Бебето

В “Бебето” (2002), посрещната изключително радушно, Мари Дарийосек умилено, но трезво, а на места саркастично разсъждава за майчинството под формата на дневник, който е писала ден след ден край новороденото си бебе през първата година от съществуването му. Какво става с живота ни, когато се появи негово величество Бебето, след като досега всекидневието ни е било изпълнено със случайности, с хубави напитки и цигарен дим? – питаме се заедно с Мари Дарийосек. Как се променя тялото, как се променя психиката, за да приеме едно ново същество? Какво е бебе? Защо има толкова малко бебета в литературата? Какво е майка? И защо жените, а не мъжете? Може ли писателката да е добра майка? Както винаги Мари Дарийосек успява да ни изненада с неподозирани отговори на тези животрептущи въпроси в очарователната си книга, вдъхновена от собствения й опит на майка и писателка. Когато беше съвсем мъничко, недоносено, сложено по корем в кувьоза, го виждах само в профил: сплескана върху дюшека буза, нос като копче, затворено оченце, покрито с мъх черепче. Щастие да пиша, щастие да съм с бебето: два вида щастие, които не се противопоставят. Все още отеква в мен подмолно: „Не можеш да си едновременно интелектуалка и добра майка“, не можеш да мислиш и да дундуркаш бебе. Сент Бьов.