Пауновото перо

ЛИЛЯНА ХАБЯНОВИЧ ДЖУРОВИЧ е родена през 1953 г. в град Крушевац. Завършва Икономическия институт в Белград. Работи като банков служител, в компания за международен туризъм и като журналистка. От 1996 г. се посвещава само на литературна дейност. Основава и свое издателство. Публикува повече от десет романа. Носителка е на пет награди “Златен бестселър”, на две “Специален златен бестселър”, получава две отличия “Хит либер”, наградите “Перото на Кочич” и “Печат”. Тя е единственият писател с три награди на Народната библиотека на Сърбия за най-четени книги в страната. Международният биографичен център в Кеймбридж цитира само двама автори от Сърбия и Черна гора в статията “Кой кой е сред писателите и авторите по света” – Добрица Чосич и Лиляна Хабянович Джурович. Нейни романи са издадени в Македония, Хърватска, Гърция, Чехия, Италия и Франция. Съдбата на жената от мита до модерното ежедневие В Солун на фестивал на женското творчество се срещат седемте героини: Ива – писателка, Катя – автор на пърформанси от неконвенционалните изкуства, Биля – нейна сестра, Мира – скулптор, Сърна – художник-приложник и Лана – телевизионна журналистка. За шест дни те ще успеят да разгадаят тайната на пребиваването си на този свят, ще открият, че всеки е творец на своята съдба, а най-трудното в земния живот е да останеш верен на себе си и призванието си. Историите на героините са разказани в най-добрите традиции на криминалния, психологическия и любовния роман, на притчата, в която царица е жената – Богиня. Съдбите на отделните героини са проследени ретроспективно чрез алюзията за библейското сътворение в шест дни, а общата им съдба – съдбата на жена, е прозряна в митовете за Богинята с много имена, но с едно лице: Лилит – първата жена на Адам, Изида – съпруга и сестра на Озирис, Хера – съпругата на Зевс, Мокош – славянската Богиня майка, Сарасвати – съпругата на бог Вишнну и Мария – Божията майка. Така “Пауновото перо” показва в нова светлина идеята за извечната съдба на жената като пазителка на живота, неговото тайнство и утвърждава идеята, че единствено любовта ще спаси човечеството. Романът може да бъде разчетен и като културологичен разказ за трънливия път на твореца, като легенда за истинската любов, без която творческият акт е невъзможен, като притча за огромната болка и неописуемата радост, които съпътстват творческата себеотдаденост. “Лиляна Хабянович Джурович е литературен феномен в своята страна!” Сп. “Литературен диалог” – Франция “Лиляна Джурович извайва съдбите на героите си, като под привидно спокойното протичане на историята изведнъж разкрива най-потайните кътчета от човешката природа, подобно на разказите на Антон Павлович Чехов.” Сп. “Днес” – Чехия