И да, и не

Сега осъзнавам, че винаги трябва да се съмняваш в мъж, който има повече обувки от теб. На тегло съм около средното, с тъмна коса и много бяла кожа. Ужасно е колко малко мога да почернея - смятам, че е обществено опасно да нося къси панталони, защото снежно-белите ми крака биха заслепили преминаващите мотоциклетисти. Имам големи кафяви очи и гъсти мигли, нос, който не се поддава на описание, и съвсем обикновена уста, която не е нито сексапилно нацупена, нито тънка или дебела. Не съм вманиачена на тема ред, не съм от онези откачалки, които старателно гладят дори пижамите си и прекарват събота вечер на колене в банята, за да лъскат пода с четка за зъби. Какво съм очаквала? Съпруг, който спуска капака на тоалетната чиния? Който не си оставя мръсните чорапи навсякъде из стаята? В интерес на истината бившият ми съпруг си оставяше мръсното бельо в произволни ъгли на къщата, но не е това причината, поради която нещата не потръгнаха. Честно. И за протокола: раздялата ни беше по взаимно съгласие. Той вече не искаше да живее с мен, аз пък не понасях неговата суетност. Не че съжалявам - просто така и не възприех песимистичната идея, че за да е щастлив бракът, единият партньор непременно трябва да е прецакан. Това са интимните откровения на сватбения агент Лорън Крендъл. Колкото и да е странно, въпреки краха в своя брак тя умело и търпеливо подрежда чуждото щастие. Дали ще внесе ред и в хаоса на собствения си живот? И да, и не.