Патиланци (Весели писма до Смехурко)

Драги ми Смехурко, Бързам да ти пиша. Но как да захвана? Ще почна направо с баба Цоцолана. Ех, да знаеш само колко е припряна! Но аз се не стреснах. Прислужник й станах. Чух край мен да казват: „Горкото момченце! Има да си пати. То не знай, че баба честичко налага!" Но и те не знаят, че мен, Патиланчо, ме дигат и слагат. Не знам по-нататък що има да става. Но моята баба страх ми не внушава. Тя лесно се сърди. Ала пък и лесно гневът й минава. Кресливичка пада, но не се преструва. А за мен, Смехурко, това много струва. Що трябва да правя, всякога ще зная. Тя самичка вчера си каза каква е…