Мили бате!... Писма на един дакел

Преодолях стълбището със замах и като излязох на двора, стори ми се, че съм станал по-голям и силен. Тогава забелязах, че през двора минават разни тайнствени пътеки. Баба казва, че най-утъпканата водела към рекичката, а в нея имало жаби и дори риба. Само че аз не си падам по рибата – да не съм някаква котка! А накъде ли водят другите? Протегнах муцунка, поех дълбоко въздух. Главата ми се замая – наистина долавях безброй миризми! Те извираха от пръстта, от растенията. Усетих откъде е минала баба преди много часове, къде са се боричкали врабци, къде се е промъквало непознато животно. Ами ако е било лисица или язовец? Един ден ще тръгна по някоя от тези пътеки. Те сигурно водят в далечни и чудни страни. Може да стигна дори до Германия, че и до Египет… Джери, дакел - любопитен и смел