- Обем: 174 стр.
- Формат в мм: 140х200
- Дата на включване: 10-12-2003
- ISBN:
- Категория: Здраве
- Издател: Хомо Футурус
-
Меки корици
Лечебната сила на скъпоценните камъни
Анотация
Твоят скъпоценен камък
Лекуват ли скъпоценните камъни
Козметика със скъпоценни камъни
Чакри и скъпоценни камъни
Астрология и скъпоценни камъни
Историята на човешкото общество е не само хроника на отношенията между човека и себеподобните му, но и летопис на отношенията между човека и природата. Скалите и минералите, наричани в разговорния език камъни, са били нашият първи обект за контакт с природата. Светът на камъка е много по-древен от този на живата природа. Не случайно първата, най-древната и най-продължителната част от историята на човечеството се нарича каменен век.
Човекът е хванал камъка веднага след изправянето си на два крака. Камъкът е служил като оръдие на труда, за защита и нападение, а също така и като средство за познание. Когато първобитният човек обработвал камъка, той развивал своя мозък. Нашите далечни прадеди много добре познавали свойствата на различните камъни, изработвайки от базалта и нефрита здрави чукове, от обсидиана - ножове и остриета за копията и стрелите, по твърдост неотстьпващи на стоманата.
По-късно, когато станал способен да възприема красотата, човекът обърнал внимание на разноцветните минерали. Прозрачните, ярки и разноцветни камъни поразявали въображението му с играта на светлината и с правилната си форма. Древният човек бил анимист - всичко наоколо възприемал като живи същества. Красивите и съвършени скъпоценни камъни били приемани от него за същества от висш порядък, способни да изменят съдбата му. Хората започнали да се вглеждат във връзката човек-камък. Случайни връзки и съвпадения преминали през филтъра на вековете и отминали в забравата. Но останали възпроизвеждащи се, запомнящи се, значими връзки.
Минавали векове. Първобитното единство на човека и природата било разрушено. Банката натрупани сведения била разделена на факти - това, което науката може да докаже, и суеверия - всичко, което човекът на рационалното мислене не може да обясни. Рационалният XIX век издига висока стена между живата и неживата природа. Първият пробив в тази стена е направен с откриването на елементарните частици. Последвали теорията на Айнщайн, изследванията на човешкото подсъзнание, квантовата теория на Нилс Бор, а в средата на XX век - теорията за информацията на самоорганизиращите се системи. Началната точка на връзката човек-камък лежи в тези системи. И човекът, и камъкът (кристалът) имат способност за нарастване и самопроизвеждане. Процесът на нарастване на кристала е подобен на този на възпроизвеждането на дезоксирибонуклеиновата киселина, като нарастването и при двата процеса става по спирала. Всичко казано дотук показва, че природата, използвайки механизмите в нисшата самоорганизираща се система - кристала, ги е пренесла и при създаването на самоорганизираща се система от по-високо ниво - растенията и животните, и на най-високо ниво - човека. Доколкото и човекът, и кристалите са самоорганизиращи се системи, то между тях съществуват много прилики. И човекът, и кристалът реагират на външно въздействие. Организмите приемат отвън енергия и я трансформират. Кристалите също преобразуват топлинната енергия в електрическа (турмалин), светлинната - в кохерентни лъчи - източник на лазер (рубин, александрит и др.). Кристалите също „боледуват". Като пример може да послужи т. нар. калаена чума. Кристалният калай при температури, по-ниски от -13,2 градуса, се „простудява" и се разсипва на аморфен прах. Една от причините за трагедията на експедицията на Робърт Скот към Южния полюс през 1906 г. била тази, че калаените бидони с гориво се разрушили от студа. Известно е, че устойчивостта на човешкия организъм към различни заболявания може да бъде повишена с активиране на имунната система чрез въвеждане в храната на известно количество микроелементи като мед и цинк. Аналог на имунитета има и у кристалите. Нищожно количество бисмут би предотвратило „калаената чума". За съответен аналог на човешката памет също може да се говори. Кристалите на сребърния бромид „запомнят" за дълго запечатаната върху тях картина и я предават във вид на фотография. Нитинолът (сплав от 55% титан и 45% никел) също така помни своята изходна форма. Изделия от него след пластична деформация вследствие на нагряване възстановяват първоначалната си форма. Тази „памет" на нитинола широко се използва в наши дни при автоматичните релета на противопожарните апаратури и при изработване на антените на космическите кораби. Но удивителна „памет" е открита наскоро от група френски учени с ръководител Ж. Бенвенист в най-течния „минерал" - водата. При изследване действието на алергени върху една от съставките на кръвта - базофилите, учените установили, че водата, след като алергенът бил отстранен от нея, продължила да действа върху базофилите така, като че ли все още съдържала алерген. Тоест установен е молекулярен ефект, без да присъства и една молекула от неговия носител. Водата го е „запомнила". Всичко това сочи, че кристалът е способен да запомни такова тънко и сложно нещо като структурата на влизащото в контакт с него вещество.
Теорията на самоорганизиращите се системи утвърждава, че две системи с общи принципи на изграждане са способни да взаимодействат помежду си. Следователно кристалите и човекът могат да си взаимодействат.