Четвъртата власт. Книга трета

Когато обаче представителят на парламентарната група на СДС-то изчете декларацията от трибуната на парламента, призовавайки да се разпусне и да се насрочат нови избори, а мнозинството я отхвърли, Валя Попова, която изчакваше в кулоарите приятелката си Роза Малинова, за да я интервюира, инстинктивно погледна през прозореца към източната страна на парламента и не повярва на очите си. В градинката се водеше ръкопашен бой. - Какво е това! - хвърли се тя към един от радиото, който вече предаваше пряко в ефир, явно току-що влязъл отвън. - Група демонстранти нападна бившия вътрешен министър Начев - предаваше репортерът - на излизане от парламента. Полицията се опита да предотврати сбиването, но нападателите се нахвърлиха и върху полицаите и стана меле, което се понесе към хотел "София". Един от полицаите бе повален на земята. Витрината на хотела е счупена, обстановката неочаквано се нажежи. Валя Попова хукна по коридора, изскочи през западния вход на парламента и отново не повярва на очите си. Парламентът бе вече плътно обграден - най-напред от полицаи, а зад тях и от хора. В момента, в които излезе, неколцина от отсрещната тълпа я познаха, взеха да я сочат с пръст и да свиркат... -У-у-у... - Ето я оная комунистическа пачавра. - Къде ма, оттука няма вече излизане. - Долу БСП-то и техните журналистически подлоги. Валя Попова мислеше че сънува. - Аз ли съм подлога, аз ли? - извика несъзнателно. - Я не се прави на разсеяна, да не те оставим по халат. - На тоя червен слугинаж халатът най ще му подхожда. - Ей, да го духаш - подвикна и някакво момче. - Вас така ли са ви учили? - изгледа го презрително Валя Попова. - Така - захили се момчето. - По-добре на него да му духаш, отколкото на цяла Партия - обади се един. Смях, нови дюдюкания по адрес на Валя Попова…