Приключенията на Пинокио

Имало едно време... - Един цар! - ще кажат веднага моите малки читатели. Не, деца, сгрешихте. Имало едно време едно парче дърво. То не било някакво специално дърво, а обикновена голяма цепеница, каквито през зимата слагат в печките и камините, за да затоплят стаите. Не знам как е станало, но истината е, че в един прекрасен ден това парче дърво попаднало в работилницата на стар дърводелец, който се казвал майстор Антонио, но всички го наричали майстор Череша, защото върхът на носа му винаги бил лъскав и тъмночервен като зряла череша. Като видял дървото, майстор Череша се развеселил, потрил доволно ръце и промърморил: - Това дърво се появи съвсем навреме. Ще направя от него крак за маса. Речено-сторено! Веднага взел остра тесла и понечил да смъкне кората на дървото и да го одялка. Но когато вдигнал теслата да нанесе първия удар, ръката му спряла във въздуха, защото се чуло някакво тъничко гласче, което се примолило: - Не ме удряй много силно! Представете си само как се вцепенил добрият старец майстор Череша!…