Звезди над Иберия. Из бележника-дневник, срещите и разговорите на един български посланик в Испания - първия след смъртта на Франко

Мъжкото приятелство е всякога силно и сурово. Сурови, силни чувства на приятелство ме свързват с голям орляк от испански писатели, художници, режисьори и актьори, политици. Едно съзвездие от едри, южни звезди. Чувам гласовете:„Защо тъкмо ти?... Пишеш за писатели, за художници, за режисьори и актьори, а самият ти не си... Всъщност и аз си задавам този въпрос:„Защо тъкмо аз наистина се вплетох в ореола на това силно южно съзвездие?"... Отговарям с отговора на Алберти, една от най-ярките звезди в тази книга: „ Тъкмо затова, защото не си..." Странна е участта и на самата тази книга. Предадох я за печат веднага след „Полъх" - първата ми книга за Испания. В издателството престоя дълго, издател и редактори все с нещо се съобразяваха, от нещо се страхуваха. А когато най-после ръкописът бе подписан за печат и предаден за набор, дойдоха промените, издателството беше ликвидирано, наборът - спрян. И този път за още по-дълго. „Полъх" беше книга за Испания, за нейната богата история, могъща икономика и велика култура. Но в центъра й бяха промените след „прокълнатия", дълбоките обновителни процеси, новозаложените революционни заряди. Нали и аз бях в центъра и епицентъра на тези събития и през всичките тези първи дни, месеци и години. „Звезди над Иберия" е също книга за Испания, но сега вече през погледа на нейните творци - звезди, най-ярките и най-силните. На поета Алберти, на писателите - живи класици Села, Вайехо и Кармен Конде, на световноизвестните художници Кабалиеро, Каногар и Сиемпере, на режисьора Бардем и актрисата Нурия Есперт, на... Политиците трябваше да отстъпят. В тази книга, разбира се. В следващата - а тя е вече завършена - ще се срещнат с теб, читателю, и те - Фелипе Гонсалес и Адолфо Суарес, Долорес Ибарури - орлицата на Баския и Тиерно („старият професор"), Руис Хименес и Антонио Ернандес Хил... ...От завръщането ми от Испания изминаха години. Някои от .звездите" на иберийското небе угаснаха, преляха се в отвъдното. Но какво от това - звездите изчезват, но сиянието от тях остава. И става - кой знае защо - още по-ярко и по-силно. И книгата, която държиш в ръцете си, читателю, е може би само отблясъкът. И спомените остават - все така живи и Все така силни. А пред паметта им, на Алберти, на Кабалиеро, на Сиемпере, на Карнен Конде - дълбок поклон. И нека тази книга бъде мемоарна, книга за това, което е било - все едно. За мен тя е преди всичко книга-преклонение пред олтарите на тази невероятна, чудна страна, която ми отвори сърцето си. И в която оставих сърцето си.