Здрасти, Готин!. (Два разказа и две новели)

- От късчетата на строшеното огледало се опитвам да направя фар. Знам, че е смущаващо. Един стар приятел, когото дълбоко уважавам, не каза смущаващо. Примигна и промълви озадачено: - Фар? За какво ти е? Не е трудно за обяснение. Ако насочиш фар към тъмното, появяват се кошмарни картини. А кошмарните картини са основата на много истории. - Не бих казал, че обичам кошмарите - въздъхна старият ми приятел. - И аз не ги обичам - рекох. - Тогава? Май не беше лесно за обяснение. Осветяваш кошмари, пишеш кошмари, кому е нужно? Посочих с пръст стената, за да си помогна, но изкривените човечета бяха здравата озъбени и стряскащи, така че не можах да кажа нищо. Взрях се в кръга светлина, сред който подскачаха изображенията на ужаса. И тогава приятелят ми възкликна: - Разбирам. Искаш светлини. Затова правиш от строшените късове фар и разширяваш границите на светлината. Която ти помага да се стоплиш. Както казах, уважавам моя стар приятел. Не само, защото,е умен, но и защото разбира от светлини.