Народна съдба и творческа участ

Завръщането към културната ни идентичност на миналото е винаги вълнуващо пътуване към бъдещето. Особено в кризисни времена, изискващи духовни опорни точки. Затова обръщането към личността и творческото дело на писателя-класик Константин Величков днес не е случайно! За него Иван Вазов напомня, че това е „човекът, който има толкова титли за почетта и признателността на отечеството, човекът, чийто живот бе всецяло отдаден на служене нему, на неговото възраждане и освобождение, на неговия умствен и духовен напредък". Могъщите сенки на първостроителите, съградили народностните темели на българската култура върху кремъчната твърд на обруления балкански кръстопът, приютил нашата Родина между Юга и Севера, Изтока и Запада, винаги ни облъхват с катарзиса на дълбокото пречистване. Историческата диалектика на изстрадания национален опит отново ни поставя пред акта на преоценка. Защото всяко докосване до съкровената същност на българската съдбовност е нескончаем опит за разчупване пластовете на времето в пространствените граници на епохалните геополитически измерения.