Как би постъпил Макиавели? Целта оправдава подлостта

През почивните дни предпочитате компанията на семейството и приятелите. Това е достатъчно за предположението ви, че и другите искат същото. Понякога сте доволни от това, което имате. Искате да сте щастливи и, ако е възможно, да правите щастливи и другите. С други думи, вие сте обречени. Обречени на посредствеността. Обречени сте да бъдете изпълнители, а не действени личности. Няма проблем, ние ще имаме грижата да променим нещата. Тази книга ще ви хване за раменете и здравата ще ви разтърси. Това е единственият начин да заживеете жалкия си живот по различен начин. Да си дадете сметка за ситуацията и преди да започнете да действате, да си зададете въпроса: „Как би постъпил Макиавели". А отговорът в повечето случаи е съвсем прост: "Както трябва". Точно така. Макиавели би ви посъветвал да направите каквото трябва и толкоз. Каква е целта ли? Да развиете личната си сила, разбира се. Запомнете това. Заживейте с него. Защото единствено личната ви сила може да се нарече оптимално добро. За обществото. За света, в който живеем. За котенцата и кученцата и всички малки дечица. Просто ли ви изглежда? Сигурно. Но не чак дотам, че да не се нуждаете от тази книга. Сложете я в куфарчето си. Вземете я със себе си в метрото. По време на заседание можете да я пъхнете в някоя от евтините папчици от изкуствена кожа, които ви раздават с единствената грижа, че сте прекалено тъпи, за да си вземете бележника и писалката. И когато мистър Рувър опре лакти на катедрата и започна да дудне за предстоящия бюджет, производителността на отдела или бъдещето на бранша и вашето място в него, спрете! Облегнете се назад, поемете си дъх и си задайте въпроса: „Как би постъпил Макиавели?". Не се тревожете, ако нямате отговор. Вече имате тази книга.