По волята на съдбата

…Хела завърши картината си през една бурна нощ, в която светкавиците и гръмотевиците се сливаха в едно. Бурята беснееше. Погледна картината и от гърдите й се изтръгна стон на ужас - жената в бяло бе самата тя. Изтича до спалнята, хвърли се на леглото и се разплака. Но след малко се обърна уплашено и започна да оглежда стаята. Чувстваше нечие чуждо присъствие. Усещането й беше познато, но не го свързваше с кошмарите. Замисли се за миг, скочи и взе телефона. Набра номера на Кети, въпреки че знаеше, че вече е нощ и не би трябвало да я безпокои в тази буря. Но ето че Кети отговори на позвъняването и когато чу гласа на Хела, разбра, че нещо се е случило. - Кети, каза Хела, трябва да ме заведеш при психиатъра. Зле съм. Стават неща, които не мога да си обясня. В стаята ми има някой. -Какво?! -възкликна Кети.- Пристигам веднага. Да се обадя ли в полицията? - Не е за полиция. Този, който е тук, не е от нашия свят. Кети замръзна. С Хела наистина ставаха странни неща. Помъчи се да я успокои: - Хела, овладей се. Това са твоите изопнати нерви. Кажи ми, как върви картината? - Картината ли?! - възкликна Хела. - Та точно тя ме е подлудила. Знаеш ли коя е жената в бяло? - Коя? -Аз! В следващия миг връзката прекъсна. Кети се уплаши за приятелката си. Двете бяха дошли от Европа със семействата си и много държаха една на друга. Но родителите на Хела бяха загинали при автомобилна катастрофа и тя остана сама в този чужд за нея свят…