Пинокио

Семейство Хор пристигна в София през септември месец на далечната 1998 година и веднага си намери жилище. На следващия ден. Просто да не повярваш. Точно тази есен квартирният проблем в столицата изглеждаше непреодолим като лабиринта на Тезей. Още от лятото из страната се носеха миграционни вълни, прилични на горски пожари. Хората бягаха от малките селища и търсеха работа. Каквато и да е. За хляба, за детето, за чашката гроздова. С грохот се сгромолясваха държавните предприятия от времето на комунизма. Хиляди семейства, останали на улицата, търсеха спасение в големите административни центрове. Естествено, трябваше да живеят някъде. Наемаха всичко - тавани, мазета... Дори бараките около София изглеждаха пренаселени. Все по-трудно се намираха подходящи условия. Агенциите за недвижими имоти направо полудяха от работа и джобовете им се издуха от комисиони, заприличаха на кенгура... И въпреки това семейство Хор успя. Късмет някакъв. Всъщност от известно време насам просто им вървеше. Каквото и да правеха. Дори при онзи случай с удавянето. За жилището да не говорим. Къщата сякаш бе кроена за тях, напомняше за костюм на „Бициани" и дори не ги стягаше в раменете…