Пенчо Славейков. Сън за щастие

Епохата, в която се утвърждава и твори Славейков, е време на дълбоки промени в европейската литература. След блестящите успехи на реализма и натурализма в Европа се утвърждават нови, модерни литературни направления. Българският поет е рожба на тази културна трансформация. Славейков е един от творците, които се стремят да обновят българската литература и да я изведат в орбитата на европейските естетически идеи. Той утвърждава принципите на индивидуализма, противопоставя се на тесния националистичен хоризонт на „старите" писатели, стреми се да изгради нови ангажименти между твореца и читателите. Най-общото и банално, което може да се каже, е, че индивидуализмът поставя в своя център отделната човешка личност-индивида. Някъде в началото на века в България се оформя литературният кръг „Мисъл" - именно с него е свързан мащабният проект за една нова индивидуалистична култура. Около списание „Мисъл", на границата на стария и новия век, се събира прочутата четворка- Пенчо Славейков, д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов и Петко Тодоров. В своите статии, студии и предговори най-вече Славейков и Кръстев очертават основните параметри на предлагания културен и естетически проект.