Самодивски кръгове

Тая нощ Дунава замръзваше... От няколко дни се мъчеше да завали. Дано свърши най-сетне тоя сух студ! А ако гръмне и пушката, още по-добре... Макар че Коледа мина и вече сме януари с празниците. Да завали сняг, рождествен и чист... Тук дойдох да изкарам зимата, хем по-спокойно, хем големият град ни пропъжда - парното и токът стават лукс, скъпотия на поразия, даже рима се получава. След като ни е дъвкал - сдъвкал, градът ни изплюва, всяка жаба да си знае гьола. За сега Стария отиде в София да изкара студовете, дъщеря му, моята жена, ще се грижи за него. Рисковано е да остане тук на село, вече трудно си пали печката. Аз ще стопанисвам къщата, ще храня кокошките и петела, имам цветен телевизор, завъдих познати, някой и друг приятел, донесъл съм си книги. Някоя вечер ще побъбря с Фъфлата, друг път с Леонти, неделен ден може да отида на черква да запаля по една свещ за живи и мъртви. А и как да оставим къщата без човек цяла зима - обирджиите туй чакат. Не ги стряска нито властта, нито сезона. Криза... Преди време намериха умъртвена в дома й баба Мария Дзъзова... Не е лошо дето оставам през зимата на село. Това и интуицията ми го подсказва, на нея се доверявам. Няма да ми звънят за щяло и нещяло, няма да ме блъскат по трамваите... И ще мога да вникна по-добре в това, което се случи през юни миналото лято. Интуицията била шестото чувство у човека, защо да не допуснем, че това е Божие внушение? Имам си принцип - аз не мога да прочета всичките книги и да изуча всички философски и естетически учения. Оставям интуицията да ме води през лабиринтите на живота и на ученията. Готов съм да напиша с главни букви тоя принцип и да го поставя на стената отсреща, където са разперени крилата на врабеца...