Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 2. Руска литература

Сборникът, посветен на руската литература, е вторият поред от 8-томното изследване върху преводната рецепция на европейските литератури в България. Очерците, поместени в 8-те тома, са написани през 1993-1998 г. от многоброен колектив под ръководството на Обща редколегия. Главното изискване към авторите на очерците беше да спазват културно-историческия принцип на изследване, отвеждащ към основните етапи в духовното развитие на България, като се изтъква как конкретната историческа ситуация през всеки отделен период определя като цяло подбора на превежданите творби и до голяма степен облика на превода им. Този методологически принцип особено ясно е изявен в преводната рецепция на руската литература, започнала още през Възраждането и продължила век и половина. Анализът е насочен предимно към най-известните руски писатели от XIX и XX век, някои от които представени със самостоятелни очерци, а останалите с обзорни изследвания, посветени на господстващи през даден период тематични кръгове (Октомврийската революция и Отечествената война), на различни естетики, каквито са модернистичните течения в началото на XX век, на руската емигрантска и дисидентска литература, отразила творчески позиции, несъвпадащи, дори противоречащи на господстващия тогава метод на социалистическия реализъм . Този различен по тип очерков подбор има за цел да представи рецепцията на руската литература в България от различни аспекти, без същевременно да претендира за цялостен обхват, реално неосъществим в рамките на един том. Самият анализ обхваща преводи на произведения от руски писатели, помествани както в периодичния ни печат (каквато е била у нас основната практика през епохата на Възраждането и първите десетилетия след Освобождението), така и в самостоятелни издания на отделни или на събрани съчинения, характерни за преводната рецепция в края на XIX и целия XX век, особено през втората му половина, когато руската книга най-масово навлиза в България. Анализът се осъществява в хронологична последователност с оглед на цялостното проникване на даден писател в България чрез конкретни наблюдения и оценки върху превода на негови творби или на цели сборници със съчинения. В тези анализи, наред с общите методологически изисквания, е зачетен индивидуалния подход на отделните автори. Оттук и известни разлики в характера на самите очерци с по-богат или по-беден стилов анализ на преводите, в обхвата на илюстративния материал и в личната авторска преценка. Тъй като от всички европейски литератури именно руската навлиза най-широко в България, данните за превежданите у нас руски писатели са включени в самите очерци, без да се извеждат повторно след самите тях, както това е реализирано в първия том.