Честотен речник на българската публицистика

Честотният речник на българската публицистика е съставен върху основата на половинмилионна текстова извадка, извлечена от страниците на централните български ежедневници от 60-те и 70-те години. Той се състои от три части: пълен словоформен Азбучен списък с данни за честотите, средната аритметична (х) и средното квадратично отклонение (а); Рангов списък на лексемите с честота > 10; пълен словоформен Обратен честотен речник по части на речта. Трите части на речника предоставят материал за обобщителна лингвостатистическа работа, очертаваща точно употребата на лексиката, словообразувателните типове и морфологичните категории в текстовете на едно десетилетие, а в голяма степен и общите тенденции, характерни за езика на вестниците от 1944 до 1989 г. Материалът на Честотния речник може да се използва като база данни за разностранни синхронни и диахронни изследвания. Предназначен е за научни работници, преподаватели и студенти - филолози, журналисти, социолози и др., както и за по-широк кръг читатели от България и чужбина, проявяващи интерес към българската лексикография и към въпросите за връзката между език и култура, език и политика, език и общество.