Френско-български речник на изобразителното изкуство

Френско-българският речник на изобразителните изкуства има своята предистория. Замислен първоначално като помагало за студентите от Художествената академия, където преподавах френски език, той съдържаше, разпределени по теми, предимно думите за родовите понятия. С времето натрупаният нов материал наложи написаното да се преработи, като се предпочете азбучното подреждане и се стигна до идеята за по-голям речник. У нас не съществуваше речник на изобразителните изкуства, така че за създаването на по-сериозен терминологичен двуезичен речник в тази област трябваше да се започне преди всичко със съставяне на достатъчно изчерпателна номенклатура па термините на френски език с техните съответствия или дефиниции на български. Корпусът от думи се обособи, разшири и обогати чрез непрестанно допълване след дълги години четене на специализирани текстове на двата езика. След защитата на доктората си по лексикология в Парижкия университет и щастливата възможност за достъп до библиотеките на френската столица включих в корпуса и нова серия речникови статии, представящи по-малко познатите художествени движения и тенденции от втората половина на двадесети век. В сегашния си вид речникът обхваща терминологията на всички изобразителни изкуства: изящни изкуства (живопис, скулптура, гравюра), приложни изкуства (дизайн, художествени занаяти), техники, инструментариум, история на изкуството (периоди, археология), стилознание (архитектура, мебели, костюм), както и всички художествени течения, тенденции и школи в изкуството до наши дни. Успоредно с терминологичния си характер речникът носи и енциклопедични черти, поради присъствието на повече или по-малко дълги коментари и дефиниции в голям брой речникови статии. Двойният подход е избран, за да насити с информация във възможно най-голяма степен състава па специализирания речник и да го направи максимално полезен и ефикасен.