Стъклената къща

Иво Атанасов наистина създава примери на жанр, който се нарича сатира на стреме. Политическа сатира! Миниатюрите приличат на изопната пружина: изчакват случая, за да изстрелят куршум в порока - най-често в политическа и социална фирма. Защо поразяват целта ли? Защото притежават качеството да са сатира - точна и ненадейна. Да сварват опонента си неподготвен. В днешната политика се навъдиха толкова ординерни персони, че на човек му олеква, когато види личности (наричат ги сатирици!), способни да извадят от колчана си остри стрели. Стрели, които попадат безпогрешно в глупостта, корупцията и лицемерните нрави. Българският парламент общо взето е скучно заведение. Зрителите на неговите дебати си отдъхват, когато се появи на трибуната Иво Атанасов. Не дай си, боже, ако някой посегне на нещата от живота, на които публицистът държи. В такива случаи реакциите му са мигновени. Напомнят фойерверки на импровизационните артисти: те са безцеремонни и убийствени, но и сякаш весело-безгрижни. Да твориш, когато произнасяш реплики, и тези реплики да са равностойни на написан текст: това може да подкупи дори и студенокръвните ценители. Колко пъти Иво се е задявал с особата, която седи зад него на председателското място в Народното събрание: бивше адвокатско величие, прочуло се с лакираните си нокти. Ораторът сякаш между другото, както се казва, изневиделица го "отвява". И то с остроумие, което имитира великодушие. Гърците обичали да поставят на сгради и надгробни паметници надписи в хекзаметри (един или два стиха). Наричали ги епиграми. Иво по момчешки предизвикателно слага подобни епиграми-клейма върху своите жертви. За да ги афишира като поука на съвременниците си. Всъщност, жертвите на епиграмната злъч би трябвало да са му вечно благодарни: той не просто ги осъжда, но и оживява със сечивата на сарказма, пародията и ироничната отрова. На пръв поглед безкрайно лесно е да се пише така, както това върши Иво Атанасов. Но само на пръв поглед. Иначе си е чиста проба божи дар, кацнал върху рамото на субект, роден за своето чудесно призвание!