Цвят и слово

Тази книга представлява доказателствен материал за една теория. Съществува език на цветовете във фолклора и тайното религиозно-мистично познание. В тези две области езикът на цветовете е гледан/виждан по пътя на зрителното възприятие (в мистиката - виждан в медитации), т. е. невербализиран. Сега обект на изследване е езикът на цветовете в друга форма - когато е „облечен" със слово, с български език. Големият въпрос, на който се дава отговор, е дали значенията на цветовете, известни от фолклора и мистиката, остават да важат/работят и тук. Така хипотезата за съществуване на език на цветовете, имащ неголям брой универсални значения, за всички етноси и за всички времена става една доказана теория. Самият автор е твърде внимателен в това си твърдение. Очевиден е стремежът му да докаже такова силно твърдение, което без доказателства смущава и него. В крайна сметка при няколкогодишното преподаване на тази материя в Нов български университет и СУ „Св. Климент Охридски" студентите задават въпроса: „Не е ли скучно да се окаже, че ние се докосваме до един език, който е както общият език между хората преди построяването на Вавилонската кула?" Отговорът е, че такъв език е съотносим с вестибуларния апарат. Това е възможно, защото има предмети-прототипи на категорията и представата за основните цветове (Е. Рош). В този смисъл тази книга е скрупульозно разгръщано доказателство за наличието на „скандални" семиотични универсалии. Това са културни феномени, базирани на природните параметри на човешкото същество. Владеенето на универсалното равнище на езика на цветовете подсъзнателно (нещо, което е убедително доказано в настоящата книга) би могло да се използва за приложни цели.