Априлското въстание. Прелюдия към освобождението

По териториален обхват и степен на организация, по брой на участниците, по своите политически резултати и значение Априлското въстание през 1876 г. е безспорно най-крупната изява на българското националноосвободително движение в епохата на Възраждането. Това събитие предизвиква основателно изключителен обществен и научен интерес, поради което от 124 години присъства без прекъсване в историографията като обект за проучване. За Априлското въстание са натрупани огромно количество публикации - научни и научнопопулярни. Първите му изследователи са сред останалите живи участници и съвременници, които описват в своите мемоари едни или други моменти от бунтовната пролет на 1876 г. Най-голяма стойност има забележителното произведение на Захари Стоянов „Записки по българските въстания 1870- 1876 г.", публикувано през 1884-1892 г. и претърпяло десетки издания. Наред с мемоарния си характер трудът съдържа и известни изследователски елементи. В този смисъл може да се каже, че съчинението на Захари Стоянов е пръв опит за обобщаващо изследване на въстанието. Съществено значение имат също спомените на Стоян Заимов, Никола Обретенов, Константин Величков, Иваница Данчов, Иван Гешев, Стефан Пешев и много други.