… А театърът може без всеки от нас

Виолета Бахчеванова завършва актъорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1959 година. През сезон 1959 - 60 г. играе в Драматичен театър „Адриана Будевска" " Бургас. Следващите 33 години е актриса в Народен театър „Иван Вазов"... Разбираемо е, че много автобиографични книги, писани от актьори, приличат на роля. Слепена от свои думи и от реплики на изиграни герои, от искреност и премерени движения, от изненадващи импровизации и предвидени за аплаузи места... Написаното от Виолета Бахчеванова не е книга -роля. Макар да носи осанката на сила, характерна за сценичните й образи и в междуредията да се усеща онази недоизказаност, която талантливите актьори подаряват на зрителя-читател за „довършване". Още заглавието сепва. Да изпишеш „А театърът може без всеки от нас" върху ръкопис, в който всеки ред изрича, „Не мога без театър", означава преди всичко две неща: Достойнство, върху което не личат ръждивите следи на умората. Нежелание да правиш от хартията сцена. Сцената в тази книга не е направена. Тя е оживяла и оживена. Спомените за отдалечаващи се във времето събития и личности на театъра са издърпани от пустотата на късата памет. Въздигнати над самочувствието, че всичко започва от нас самите. Виолета Бахчеванова не изрича нито обвинения, нито дори упрек към тази тържествуваща в театъра ни къса памет. В книгата го няма патоса „Помнете ги!". Напротив, страниците нататък настояват да бъдат прочетени като ненатрапващ се личен монолог. Точно с това окуражават съпротивата срещу забравата. Не с ударенията на поучаването и възпяването, а с четливите думи и четливата в тях обич на една актриса.