Нюрнберг. Последната битка

Последната битка на Втората световна война се води не на бойното поле, а в голямата зала на Съдебната палата в Нюрнберг. В този град националсоциалистическото движение демонстрира своята мощ чрез ежегодните партийни конгреси и именно по тази причина Съюзниците нанасят последния си смъртоносен удар върху капитулиралия враг точно там. Последната битка на Втората световна война се води не на бойното поле, а в голямата зала на Съдебната палата в Нюрнберг. В този град националсоциалистическото движение демонстрира своята мощ чрез ежегодните партийни конгреси и именно по тази причина Съюзниците нанасят последния си смъртоносен удар върху капитулиралия враг точно там. С ненадминато майсторство британският историк Дейвид Ървинг ни описва предисторията, провеждането и задкулисните игри на Нюрнбергския процес, в който четирите големи победителки – САЩ, СССР, Великобритания и Франция са изправили на подсъдимата скамейка двадесет и четирима от най-високопоставените живи представители на политическото, военно и икономическо ръководство на Третия райх. С помощта на огромен брой документи, дневници и спомени на основните действащи лица в тази последна драма на ВСВ, както от страна на Съюзниците, така и на обвиняемите, Ървинг реконструира всички етапи на процеса – от зараждането на идеята за него и оформянето на правната рамка за провеждането му (Лондонското споразумение), до определянето на присъдите и тяхното изпълнение. Без да отрича и смекчава вината на част от подсъдимите или да оправдава престъпления, извършени от Германия преди и по време на войната, авторът разкрива начинът, по който победителите се опитват да прикрият собствените си престъпления и неморални действия или да изфабрикуват обвинения за несъществуващи провинения срещу подсъдимите германци, когато реалните такива не са достатъчни. Фанатичен защитник на историческата истина и обективността Дейвид Ървинг ни разказва историята на „процеса на века“ без добри или лоши, положителни или отрицателни герои, а с многопластови личности, като за тази цел той не се поколебава да наруши някои табута на съвременната историография, наложени вследствие на все по-силно навлизащата политическа коректност в тази наука.